Децата обръщат живота ни, нали? Отглеждането на моето ме събра със страхотни хора. Интересно как интернет понякога завърта нещата към много хубаво. Е, та аз се сближих с едни феноменални момичета. Те си знаят кои са, няма да изреждам. Та, някои от тях, покрай децата си, се бяха запалили в тортоправенето. Много силно и много майсторски! Гледах, възхищавах се, цъках с език...пък не издържах и реших да се пробвам. Не послушах "недей, един път запалиш ли се - няма спиране". Хаха, поне не мога да кажа, че не са ме предупредили!
Разрових виртуалното пространство, прочетох и прегледах хиляди снимки и рецепти. Все още го правя, разбира се. Първият опит беше...хм...да речем, че "провал" се отнася към него както "малко мокро" към морето :). Генерално сбърках нещата. Мислих, мъдрих, четох, разглеждах снимки. Наближаваше рожденият ден на майка ми, така че тя беше първата ми муза. Вече не помня колко време бистрих концепцията, помня, че се съветвах и със сестра ми (голямата...за семейството си ще разказвам в друг пост - много е дълго :) запознатите са наясно...поне с основното...хахаха). Исках да съответства на рибешката зодия на рожденичката, а и шеговито - на склонността и да "се връзва" наивно на някои неща. Е, до шаран не се стигна (това искаше сестра ми...много се смяхме), но си стиснахме ръцете на морска торта с делфин. И се започна сънуването и плануването. Аз съм такава - много "горя". Ако искате ми вярвайте, но буквално сънувах как ще пипна всеки детайл от тази торта. Денонощно, постоянно, накрая чак за себе си станах досадна. Естествено инструменти нямах. Аз и сега нямаше да имам, но споменатите по-горе добри феи ме изненадаха за рождения ми ден. Та - дойде моментът, грабнах клечката за зъби и каквото подръчно се сетих и се захванах. Някои неща не се получиха както бяха планирани (разбира се, щях да се учудя ако беше станало обратното), но в крайна сметка всичко стана (според способностите ми) чудесно. Ето тортата, която аз наричам "Първата ми Истинска Торта":
Майка ми беше очарована, аз - доволна и готова за още подобни приключения. Вече нямаше връщане назад - тотално, изцяло и абсолютно се бях влюбила!
Следващата торта не ме остави дълго да я чакам - една моя съименичка ставаше на цели три години. Ето това беше един момент на абсолютно "приземяване". Бях намислила една от онези торти-Барби, знаете ги, всички са виждали такива. Но нещо се омотах с намирането на кукла, купих една с много малко тяло и огромна за него глава...и ,като видях как ще стои върху тортата, се отказах от тази си идея. Току-що се бях прибрала от празнеството на майка ми, часът наближаваше полунощ, а тортата беше само сглобена. Така че си казах "давай, к`вото стане" и се оставих на материалите в ръцете ми. Получи се това:
Ще поживеем - ще видим, нали? :)
